Варненският окръжен съд отказа да измени най- тежката мярка за неотклонение – задържане под стража в по-лека и не уважи искането на Христо А. През ноември миналата година, 46-годишният мъж беше привлечен като обвиняем за блудство с три малолетни момичета на възраст от 12 до 13 години.

Деянията били извършени във Варна в три поредни дни – 19, 20 и 21 ноември 2022 година.

За блудство с две или повече малолетни лица, Наказателният кодекс предвижда наказание от 5 до 20 години затвор.

Пред съда, защитникът на Христо А. изтъкна, че по делото няма доказателства, които да подкрепят опасенията, че съществува реална опасност мъжът да се укрие или да извърши престъпление. От друга страна, през 2016 година му е била поставена диагноза тревожно-депресивно състояние и му е била предписана терапия. Адвокатът и обвиненият обясниха, че в условията на ареста не може да бъде приложено адекватно лечение на това заболяване и състоянието му се влошило. Защитата изтъкна становище, че има съмнения относно достоверността на показанията на пострадалите по отношение на логичността и последователността им. Противоречали и на останалите събрани доказателства. Точно това пораждало и съмнение относно обоснованото предположение за съпричастността на Христо А. към престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Мъжът поиска мярката му да бъде изменена в домашен арест.

След като се запозна с материалите по делото, съдебният състав на Варненския окръжен съд прецени, че са налице кумулативно изискуеми предпоставки за определяне на най- тежката мярка за неотклонение. Според законовите изисквания, „задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към извършеното престъпление. Изводът се подкрепя от свидетелските показания на пострадалите деца, в които има доста общи моменти. Съдът подчерта, че е допустимо в показанията на децата да има различия, предвид характера на престъплението и факта, че те са малолетни. Направените експертизи на пострадалия показват, че към момента здравословното му състояние не е пречка той да продължи да пребивава в следствия арест. Поставената му диагноза е с голяма давност – 2016 година. Освен това, законодателят е предвидил висок размер на наказанието – минимум 5 години и максимум 20 години затвор, тъй като извършеното престъпление е тежко умишлено. То е било предотвратено случайно при намесата на един от родителите на пострадалите. По делото имам данни, че Христо А. е използвал оръжие, което е показвал на жертвите си, както и че е имал намерения да ги склонява към други нерегламентирани дейности. Предвид високата обществена опасност на деянието, съдът прецени, че следва да не уважава искането на Христо А. за изменение на мярката за неотклонение и прецени, че той следва да продължи да пребивава в ареста.

Определението подлежи на обжалване.

Съдебният състав указа на прокуратурата да направи максимум усилия да приключи последната фаза на разследването, тъй като обвиняемият е задържан продължително време  и още веднъж да предприеме действия за преценка на актуалното му психическо състояние.