Втората по тежест мярка за неотклонение определи Варненският окръжен съд на двама младши полицейски инспектори. 46-годишният Добромир А. и 51- годишният Звезделин Н. са привлечени като обвиняеми, че в съучастие са поискали и получили подкуп. Според прокуратурата, като са злоупотребили със служебното си положение, полицаите заблудили двама мъже, че се движат с превишена скорост, за което нарушение са предвидени големи по размер глоби. По този начин от един шофьор взели 100 лева подкуп, а от друг - 50 лева.

Добромир А. и Звезделин Н. били задържани при операция на дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР на 26 февруари тази година.

По време на заседанието за определяне на мярка за отклонение на двамата стана ясно, че към момента по делото няма налични документи, от които да става ясно били ли са белязани банкнотите, получени като подкуп. Двамата мъже имат постоянен адрес и семейства, за които се грижат.

          Защитниците на обвиняемите изрази несъгласие с твърдението на прокуратурата, че предвид характера на деянието, мъжете биха могли да извършат престъпление при друга мярка за процесуална принуда от най- тежката – „задържане под стража“. Защитата посочи, че единствените двама свидетели вече са разпитани. Следователно полицейските служители няма на кого да повлияят. А предвид семейната им ангажираност, наличието на постоянен адрес и чисто съдебно минало, не съществува риск да се укрият. Адвокатите посочиха, че мерките за неотклонение не бива да се възприемат като наказание, тъй като целта за тяхното определяне в закона е друга – осигуряването на нормалното протичане на разследването, за да бъде разкрита обективната истина. Те оспориха авторството на деянието.

Според закона, мярка за неотклонение „задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление. При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността му.

Окръжният съд във Варна съобрази становищата на страните. Според съдебният състав, от събраните по делото доказателства на този етап от разследването може да се направи онова изискуемо от закона подозрение за съпричастие на лицата към вмененото им деяние.          От данните по делото обаче, според съда, не може да се изведе извод за наличие на опасност от укриване или извършване на престъпление. Няма събрани никакви доказателства в тази посока.  Обвиняемите лица са с постоянни адреси, на които живеят със семействата си. Рискът от извършване на престъпление също не е подкрепен със събрани доказателства. Поради изложените съображения, Варненският окръжен съд прецени, че за обезпечаване на нормалната работа по разследването най- подходящата мярка за неотклонение спрямо Добромир А. и Звезделин Н.  е втората по тежест мярка – „домашен арест“. Тя ще се контролира с електронно средство за наблюдение. Така ще бъдат постигнати целите, които законът поставя пред мерките за неотклонение.

Определението на съда може да бъде протестирано, като ако това се стане, делото ще бъде разгледано от Апелативен съд – Варна на 5 март.